Текст и снимки – Николай Братованов © 2021

„Силата на разпада“ е кратка фотографска серия, представяща резиденция „Банкя“ – една от най-известните лични резиденции на Тодор Живков (дългогодишният вожд на Българската комунистическа партия). Сведена до 8 кадъра, поредицата не се стреми към завладяване на зрителя посредством разнообразие, а по-скоро към провокиране на по-философско размишляване върху въпроси, свързани с преходността на човешкото съществуване, с крехкостта и илюзорността на човешкото вманиачаване (особено погледнато от перспективата на времето), както и с начина, по който се отнасяме към собствената си история и природни богатства. Меланхоличната атмосфера на мрачните сцени е допълнително подчертана от уникалните аналогови ефекти на средноформатната лента „Fomapan 100“ с изтекъл срок на годност, намерена захвърлена (и изложена на най-различни влияния) в изоставен завод край Айтос, и впоследствие използвана за осъществяването на текущия проект.

Разположена в една от най-благоприятните зони по отношение на микроклимат, качество на въздуха, наличие на минерални води и други почти идеални за целите на рехабилитацията условия, резиденция „Банкя“ първоначално е била замислена като обществен възстановителен център (през ранните десетилетия на XX век). Въпреки това, изграждането й като нов спа комплекс за високопоставени членове на БКП се планира и осъществява чак през 1970-те години. В крайна сметка, комплексът е завършен и почти веднага превърнат в лична резиденция на Тодор Живков, който, силно очарован от вида й, незабавно наредил нейното приватизиране (не особено изненадващ факт, отчитайки диктаторски-ориентирания модел и идеология на вече отминалия комунистически режим). Разполагайки със собствен плувен басейн, огромна сауна, множество луксозни апартаменти, огромна по площ гориста и паркова зона (естествено, недостъпни за народонаселението), Живков със сигурност се е наслаждавал на пищен, близо 10-годишен период на обитаване на резиденцията през 1980-те години (въпреки че е определян от някои слухове и като доста самотен), на фона на бедната обстановка и влошаващите се условия на живот, характерни за вече разпадащата се социалистическа система в България (както и в останалите страни от Източния блок) по това време.

След повече от 30 години, заедно с братовчед ми Манол З. Манолов се озоваваме в същия този „луксозен“ дом на Тодор Живков, вече тънещ обаче в пълна разруха и забрава. Изтърбушена, вандализирана, обрасла и пуста – резиденцията е изпаднала в състояние на разпад още от есента на 1989 г., заедно с падането на Берлинската стена. Произведение на комунистическия режим и по-конкретно – на целенасочено изопачените му тоталитарни принципи, неприветливият скелет на резиденция „Банкя“ се издига като монумент сред все така красивата и тучна околия, безскрупулно присвоена за целите на личното облагодетелстване. Скелетът напомня и за някои твърде измамни и абсурдни аспекти на смутния социалистически период, също така стоейки като символ на може би все още посредствените ни способности като народ да се справяме с нашето минало, бъдеще и настояще (превръщането на комплекс с подобен исторически профил, архитектурни ценности и природни богатства в музей или в съвременен спа център, отворен за обществено ползване, е най-логичната и очевидна стъпка, която считам, че би следвало да бъде предприета от всяка една разумна държава с адекватно управление за толкова дълъг период от време).

За добро или за лошо обаче, огромното бетонно тяло на резиденция „Банкя“ лежи все така притихнало сред красивите гори на Люлинската планина, заключило в празните си стаи и тъмните като в рог мазета призраците и останките на едни не много далечни, но за сметка на това доста различни и противоречиви времена – давайки повод за размишление от страна на идващите поколения… Една вечна гробница на провала и заблудата, олицетворяваща крайната метаморфоза на могъществото към разпад!

ГАЛЕРИЯ