Текст и снимки – Ончо Ончев & Николай Братованов © 1988/2020

Берлин – тази пъстра, мултикултурна, научна, артистична и технологична столица на Германия е била обект на моя интерес от доста време насам! Обмислял съм множество варианти за посещаване на въпросната атрактивна дестинация, първоначално тласкан от чисто пътешественически мотиви. Въпреки това, обаче, с течението на месеци (или по-точно – години) желанието ми за пътуване до Берлин постепенно беше превзето от друг тип мотивация, изразяваща се във все по-силно изявения ми интерес към сравнително близкото комунистическо минало на Централна и Източна Европа, както и към историческите въпроси, свързани със Студената война. За щастие, през февруари 2020 година – приблизително 30 години след падането на Берлинската стена (и в зората на друг период, неясен по отношение на пътуване и свобода на придвижване), най-после ми се отдаде възможността да усетя и заснема атмосферата на Източен Берлин – някога процъфтяващата, авангардна и образцова социалистическа столица на Германската Демократична Република!

Идеята за фотографски проект, който впоследствие щеше да бъде наименуван „Източен Берлин 1988/2020“, се зароди някъде през лятото на 2019 г. – месеци преди пътуването ни до немската столица през 20-та година още дори да бъде замислено! Всичко започна съвсем случайно, като резултат от една спонтанна среща в бивша военна база, намираща се в покрайнините на град Айтос. В процеса на разглеждане на почти напълно изоставения обект заедно с братовчед ми Манол З. Манолов (търсейки интересни „урбекс“ кадри, както и наслаждавайки се на спокойната и носталгична атмосфера на някогашното могъщо военно поделение), ненадейно срещнахме Ончо Ончев – пенсиониран военен, чиято текуща работа се състои в охраняване на по същество празната база (изключвайки тучната растителност и дивите ѝ животински обитатели). И това, което първоначално се очертаваше като потенциално неприятно стълкновение, всъщност се превърна във вдъхновяващо приятелство! Не по-малко изненадан от неочакваната среща и съответно от присъствието ни в базата, Ончо изглеждаше доста заинтригуван и учуден, и благодарение на позитивната нагласа и на двете страни, не отне много време преди тримата да се разположим до централния вход на базата, подемайки множество интересни разговори! Подтикнати от обстановката, повечето от темите бяха свързани с военното минало на Ончо, както и с неговото разбиране за плюсовете и минусите на вече отминалия комунистически режим, диктувал обстановката в България повече от 45 години. С течение на времето, обаче, се подеха и допълнителни разговори, включително неизбежното обсъждане на две от любимите на мен и братовчед ми теми – фотография и пътешестване.

И именно в този момент Ончо изненада и двама ни по особено приятен начин! Заинтригуван от току-що споделения ни ентусиазъм за посещаване и заснемане на различни места по света, той реши да сподели лична история, която щяхме да намерим за изключително впечатляваща. Оказа се, че Ончо (заедно със съпругата си) са предприели доста вълнуващо пътешествие до Източен Берлин през 1988 година (още преди падането на Берлинската стена)! Това, което ни развълнува още повече е фактът, че двамата са решили да изминат забележителните 2000 км (в посока) със своята червена ВАЗ-2101 (по-известна като „Жигули“). Вдъхновен от нашето нескрито въодушевление, Ончо даде всичко от себе си, така че да си припомни и сподели максимално много подробности, което на свой ред направи разказът му изключително увлекателен! Кулминацията беше свързана с нещо, което никой от нас двама ни не очакваше – същото червено „Жигули“, което Ончо е карал от Айтос до Берлин и обратно преди повече от 30 години, беше съвсем наблизо – подслонено в една от постройките на базата!

Показването на червеното „Жигули“ имаше сериозен вдъхновяващ ефект върху Манол и мен, довеждащ до доста интензивна фотосесия на съветското возило, заедно с неговия собственик, стоящ наблизо. Въпреки това, все още нямахме и ни най-малка представа за следващата изненада, която Ончо ни беше приготвил! Сам по себе си запален фотограф, оказа се, че той разполагаше с няколко вече проявени черно-бели 35мм ленти (ORWO – не особено изненадващо), изобразяващи пътешествието до Източен Берлин от 1988 г – все още пазени вкъщи. Именно тези ленти, разбира се заедно и с желанието на Ончо да ги сподели (за което сме му изключително благодарни), бяха основополагащи за вдъхновението и бъдещото осъществяване на фотографския ми проект „Източен Берлин 1988/2020“!

Концепцията за бъдещ фотографски проект кристализира в главата ми още в мига, в който видях негативите на Ончо – исках да пресъздам една от източноберлинските му ленти по възможно най-точен начин! Мнозина биха определили подобно „старовремско“ фотографско начинание като нищо специално за планиране и осъществяване, още повече когато става дума за Берлин! …И с право – откриването на стари фотографии, представящи град от такъв ранг на известност, както и събирането на важна информация, свързана с вида на обектите и точното им място на заснемане не би представлявало особено голяма трудност в днешно време. Независимо, това, което в случая правеше въпросната концепция толкова специална за мен беше фактът, че всъщност познавах фотографа, чиито кадри исках да пресъздам! Още повече – Ончо беше заснел Източен Берлин при доста специфични геополитически обстоятелства, характерни за времето на неговото посещение. В този смисъл, разглеждах бъдещия си фотографски проект като мост, свързващ два не особено далечни, но за сметка на това доста контрастиращи периода от турбулентната история на Европа; като възможност за пътуване във времето, стремейки се към преживяване/усещане на атмосферата на Източен Берлин точно така, както Ончо го е направил; като източник на информация, провокираща зрителя за размишляване върху това как животът се е променил след падането на Берлинската стена преди повече от 30 години (разбира се, по доста абстрактен и субективен начин)! За постигането на максимално реалистично въздействие, реших за процеса на пресъздаване на кадрите да използвам лентовия си фотоапарат. И познайте каква е лентата, която предстоеше да използвам..? Точно така – става дума за ORWO NP22 („Произведена в Г.Д.Р.“) – абсолютно същата като тази, която Ончо е имал в собствения си фотоапарат през 1988 г.!

Успешното осъществяване на предстоящия ми проект налагаше предварителното сканиране и подробно анализиране на всички кадри от лентите на Ончо. В процеса на работа бързо осъзнах, че единствената лента, изщракана в Източен Берлин, съдържаше снимки от две основни локации – множество различни точки от района на площад „Александерплац“ (една от най-популярните и централни зони в съвременен Берлин), както и множество исторически сгради из дворцовия парк Сансуси – известна дестинация, разположена в съседния град Потсдам. Отчитайки отдалечеността на последния, както и сравнително кратката продължителност на нашето вече планирано пътешествие, беше повече от ясно, че фокусът на усилията ми по пресъздаване ще падне изцяло върху първата половина от източноберлинската лента на Ончо – а именно, върху фотографиите от „Александерплац“. И така, налице бяха общо 14 кадъра, чиито точна локация и ъгъл на заснемане трябваше да определя – процес, който се осъществи доста по-бързо, отколкото очаквах (да живее Google Street View)! Някои от финалните етапи от подготовката ми за проекта се състояха в нанасяне на въпросните локации върху офлайн картата ми на Берлин, качване на оригиналните кадри на Ончо на телефона ми, както и набавянето на няколко ленти ORWO NP22 за аналоговия ми фотоапарат.

Февруари 2020 г., Берлин! Прекарали вече три доста интензивни дни, времето за дългоочаквания ми фотографски проект най-после дойде! Беше ветровита, сравнително студена, но за щастие суха зимна сутрин. След приключване на обичайната закуска се насочих към близката гара „Ostbahnhof“, придружаван от брат ми Бранимир, който, силно заинтригуван от фотографското ми начинание от самото начало, беше изявил желание да се включи, да наблюдава и дори да участва в процеса на пресъздаване! Действително, отчитайки „многоустройствената“ същност на проекта (трябваше едновременно да боравя с телефона си – за гледане на оригиналните кадри на Ончо, с лентовия си фотоапарат – за пресъздаване на оригиналните изображения, и не на последно място – с цифровата си камера – за създаването на резервни снимки в цвят), съдействието на брат ми беше от изключително голяма помощ!

Благодарение на доста задълбочената предварителна подготовка, намирането на местата, от които Ончо е заснел 14-те оригиналните кадри преди 32 години, беше сравнително лесна задача. Въпреки това, определянето на точните позиции и ъгли на заснемане отне известно време и усилие, което, комбинирано с влошаващите се метеорологични условия, доведе до премръзването на ръцете ни. Емоционалният и неопределен характер на проекта, обаче, поддържаше настроението и духа ни в добра форма по време на цялото начинание, продължило повече от два часа. Всяка нова локация беше очаквана с такова голямо вълнение и любопитство – просто нямахме търпение за следващия кадър, по време на заснемането на който да установим как (и дали) пейзажът се е преобразил след изминаването на повече от три десетилетия. Някои места изобщо не се бяха променили (телевизионната кула), към други практически нямаше как да бъде подходено така, както Ончо го е направил (сградата на Държавния съвет), трети вече просто не съществуваха (известният “Дворец на Републиката“). Но какъвто и да беше случаят, разглеждах всеки нов кадър като отделна история, носеща със себе си собствена енергия и специфично настроение; като интересна смесица от различни епохи, запечатана върху сребриста лента от светлочувствителен материал; или може би дори като „паралелна вселена“ на пътешествието на Ончо до Източен Берлин, доказвайки колко измамлив всъщност може да бъде процесът по възприемане на времето!

ГАЛЕРИЯ