Текст и снимки – Николай Братованов © 2021

Предполагам не е изненадващо за никого (или поне за мен), че поредният фотографски проект, който бих искал да споделя, е отново заснет на филм. Изглежда намирам нещо доста очарователно и пленително в този вече старомоден начин на снимане, който доста често ме вдъхновява напоследък. А това важи в пълна сила при използването на ленти с изтекъл срок на годност.  Независимо дали става дума за черно-бяла или цветна ролка, във всички случаи е налице характерното комбинирано чувство на вълнение, очакване и тревога – от самото придобиване/намиране на лентата, до нейното зареждане, изщракване, проявяване и сканиране. Ако човек е достатъчно съобразителен (и късметлия) да изкара правилно експонирани кадри в края на процеса, вероятността за изпитване на истинско възхищение и задоволство от крайните резултати, често пъти белязани от интересни отражения, измити цветове, органични структури, разложени участъци и други уникални аналогови ефекти, е изключително голяма.

Началото на тази фотоистория беше поставено през есента на 2020 г., когато заедно с братовчед ми Манол З. Манолов разглеждахме и заснемахме изоставена индустриална сграда от социалистическото минало на България. В допълнение на множеството интересни сцени, имахме късмета да се натъкнем и на четири 120мм цветни ролки ORWO NC-19 (в почти перфектно състояние, което впоследствие, обаче, щеше да се окаже доста подвеждащо). И въпреки че вече имах известен опит с използване на 35мм ленти с изтекъл срок (Konica VX-100, ORWO NP22 и др.), намирането на изоставени средноформатни ролки ми се случваше за първи път, което обяснява голямото ми вълнение, породено от въпросната находка.

Допускането, че съдбата на новонамерените ленти е повече от неясна, отчитайки далечната им година на производство (1980), би било съвсем основателно. Въпреки това, обаче, подмамен от почти чисто новия им външен вид, бях повече от оптимистично настроен по отношение на състоянието и потенциалния краен резултат, така че към момента ме вълнуваха два основни въпроса – къде ще изснимам цветните ленти, произведени в Германската демократична република (ГДР), и още по-важно – по какъв начин ще ги проявя? Докато отговорът на първия въпрос се зароди почти мигновено в главата ми (поне за някои от ролките), решаването на втория ми отне известно време. Все пак, след подробно проучване на темата, установих, че правилното проявяване на този вече остарял филм изисква специална фотохимия, съответстваща на процес, известен като C-5168. Основният проблем беше свързан с факта, че въпросната химия вече не се произвежда официално, правейки я доста трудна за намиране – не особено голяма изненада, отчитайки че самата страна на произход също така вече не съществува… За щастие, в определен момент се свързах с Веселин – колега фотограф, който се оказа, че има известен опит именно със същата лента (ORWO NC-19) и процес на проявяване (C-5168). С вълнение открих, че той даже е написал и публикувал статия, в която споделя множество подробности и тънкости по темата, и която на свой ред определих като изключително интересна и полезна. В допълнение, Веселин ме свърза и с трети човек, който ми съдейства с набавянето на всички химикали, свързани с процеса C-5168. Така че, няколко седмици след намирането на изоставените ленти, вече бях повече от готов за предстоящите заснемания с ORWO NC-19.

Няма да скрия, че въпреки първоначалното огромно вълнение, изщракването на четирите ролки ORWO NC-19 ми отне няколко месеца (претовареност, може би…). Независимо, считайки всички четири фотосесии като успешни и доста обещаващи (най-вече една конкретна), нямах търпение да започна процеса на проявяване. И именно тогава се появи най-голямото разочарование, което съм изпитвал за цялата си творческа кариера като филмов фотограф – превъзходните ленти NC-19 не показваха никакви признаци на живот! Причината..? Ами, да кажем, че просто може да е всякаква (нека не забравяме, че това бяха близо 40-годишни цветни ленти, съвременници на Студената война, намерени в изоставен завод). Все пак, чувствах и частична лична вина за изкарването на празни кадри от дозата за проявяване, главно дължаща се на пренебрегването на едно от основните правила при използване на ленти с изтекъл срок на годност – увеличаване на времето за експониране. Това е съвсем логична (и в общи линии задължителна) мярка, която цели да компенсира за понижената, вследствие на времето, светлочувствителност на лентата. С други думи, ако оригиналната чувствителност на дадена (нова) лента е определена като ISO 64 (какъвто е случаят с ORWO NC-19), същата тази лента трябва да бъде изснимана на ISO 32, 16 или още по-малко, в зависимост от времето, изминало след изтичането на срока ѝ, така че да се получат правилно експонирани (съответно качествени) негативи. Заслепен от перфектния външен вид и състояние на намерените ленти, обаче, наивно прецених, че подобна корекция не е необходима, като че ли живеех през 80-те години на миналия век или пък все едно лентите магически са били съхранявани в хладилник през последните няколко десетилетия… И тук отново на помощ се притече Веселин, който, този път предлагайки две от останалите му ORWO NC-19 ленти (в предполагаемо „функционално“ състояние), съществено допринесе за преодоляване на разочарованието ми. Вече научил своя урок, усилията ми на този етап бяха насочени към изчакване на идеалните условия (снежна и слънчева сутрин), стремейки се към пресъздаване на една от провалените фотосесии, която първоначално бях нарекъл „Изгубената площадка“.

Може да се каже, че идеята за „Изгубената площадка“ е била в главата ми от вече доста години насам. Нейното зараждане е свързано с факта, че, подобно на много хора в България, дълго време съм живял в квартал, който не се е променил съществено (ако изобщо е) през последните няколко десетилетия. Всъщност, тъжната истина в много от случаите е, че почти всичко в дадена жилищна зона – сгради, пътища, тротоари, алеи и т.н., е в непрекъснат процес на захабяване/западане от деня на самото им построяване. Изключение не правят и множеството детски площадки, строени преди години в близост до почти всяка голяма сграда/блок. Възмутен от това напълно неприемливо безхаберие от страна на съответните институции (които междувременно планират, харчат и най вече – присвояват милиони покрай съмнителни, често пъти ненужни и немарливо осъществени проекти), какво друго ми остава, освен като артист да се вдъхновя от тези рядко използвани, обрасли и почти напълно забравени катерушки, включвайки ги в дадени свои фотографски проекти. Забавното в случая е, че въпреки всичките тези години, през които съм имал възможността да заснема въпросните площадки (при всякакви осветености и метеорологични условия) – така и не съм го сторил до момента. Като че ли подсъзнателно съм чакал за „правилния начин“ на документиране и пресъздаване на специфичното чувство на изоставеност и разруха, завладяващо наблюдателя, попадайки на почти наподобяващите Припят сцени. И в този смисъл, случайно намерените ORWO NC-19 ленти с изтекъл срок на годност изглеждат като най-подходящият носител за отразяване на потенциално утопичния, носталгичен и дори апокалиптичен вид на въпросните сцени.

Няколко дни след осъществяването на второто заснемане във връзка с „Изгубената площадка“, дойде моментът за влизане в тъмната стая. Леко напрегнат, но същевременно напълно мобилизиран, внимателно и точно съблюдавах всички температури и времена, така че дори и най-малката грешка да бъде избегната. Един от най-трудните въпроси, който трябваше да изясня, беше свързан с определяне на времето за проявяване. Беше като уравнение с толкова много неизвестни – какво беше реалното състояние на конкретната ролка NC-19, дали тя беше правилно експонирана при заснемането, каква беше степента на изхабяване на C-5168 химикалите (вследствие на няколкото неуспешни опита за проявяване) и т.н.? Разбира се, беше ясно, че в допълнение на цялата налична информация и съвети, трябваше да разчитам и на собствената си интуиция. В крайна сметка, това е част от чара на използването на ленти с изтекъл срок на годност, нали така..? 🙂

ГАЛЕРИЯ