Текст и снимки – Николай Братованов © 2021

Бих се определил като късметлия, живеейки доста близо до мястото, където работя, което на свой ред допринася за избягването на не особено приятния процес по придвижване из пренаселена София. Освен очевидните предимства, свързани със спестяване на време, средства и нерви, ходенето пеша на работа има и други две важни за мен преимущества – поддържането на добра физическа форма, както и не на последно място – отдаването на възможност за ежедневно наслаждаване на гледките и обстановката на красивия Студентски парк, намиращ се в непосредствена близост до Технически университет – София (работното ми място). Факт е, че преминаването през парка, разположен леко встрани спрямо най-краткия възможен маршрут от вкъщи, води до известно удължаване на пътя ми до работа. Това, обаче, е вариант, който категорично предпочитам пред по-бързото, но в пъти по-неприятното минаване по разбити тротоари и запрашени улици, често пъти блокирани от автомобили, локви, кофи за боклук, строителни отпадъци и др. За съжаление, натъкването на подобни сцени е много вероятно, особено когато придвижването из града трябва да се случи в най-натоварените часове от денонощието. В сравнение, краченето из очарователна и спокойна природна среда (дори и за кратко) не само че има успокояващ и медитативен ефект върху ума (което превръща започването/приключването на работния ден в много по-приятно преживяване), но и вдъхновява човек да съзерцава красотата около себе си (дървета, поляни, цветове, текстури, форми и т.н.) – вдъхновение, което впоследствие да бъде насочено към определен вид артистична дейност.

Именно това е същността на историята/мотивацията, стояща зад създаването на поредицата „Аналогова есен“ – без конкретен план, без сериозни подготовки, без специално и задълбочено послание… Просто поредното рутинно ходене на работа по стандартния маршрут по време на красива октомврийска утрин (този път с огромен фотоапарат в ръка), наблюдавайки ярките есенни багри, създадени от Майката Природа и отразявайки ги по най-въздействащия за мен начин. Разбира се, отчитайки непрекъснатата и произволна същност на всяко творение на природата – какъв по-добър метод за улавяне на нейните „аналогови“ шедьоври от използването на аналогов инструмент – любимата ми средноформатна лентова камера Pentax 6×7 с наличните само 10 кадъра за ролка!

ГАЛЕРИЯ