Текст и снимки – Николай Братованов © 2021

Изцяло вдъхновен от една красива и мразовита ноемврийска сутрин, „София през 1980-те“ е фотографски проект, който се случи съвсем спонтанно. Без подготовка, без план, без конкретен сценарий – просто грабнах лентовия си фотоапарат и излязох за обичайната си сутрешна велоразходка.

Разбира се, трябва да се отбележи, че идеята за фотографска серия от типа „сега и тогава“, която да представи кадри на софийски градски сцени от отминали времена (които впоследствие да бъдат съпоставени със съвременния им аналог), е наяве от вече доста години. Всъщност, тези, които ме познават като фотограф (или са разглеждали вече публикуваните ми фотографски проекти) са наясно със силно изявения ми интерес към заснемане на „старомодни“ сцени, стремейки се към пресъздаване на определени пейзажи (най-вече градски) в духа на отминали времена – все едно, че са били заснети да кажем преди 30, 40 или 50 години. Този магически, утопичен, дори понякога зловещ ефект на пътуване във времето, който едно двумерно изображение може да има върху зрителя, е нещо, което намирам за изключително вълнуващо и което на свой ред доста често ме вдъхновява.

В повечето случаи, обаче, намирането на подходящи места (улици, обекти, сгради, паметници и т.н.) за целите на подобно пренасяне на зрителя, е свързано със сериозно проучване и подготовка. Въпреки това, по време на въпросната сутрин усещах, че процесът трябва да се случи спонтанно, разчитайки единствено на колоездачния ми маршрут, предлагащ множество потенциални обекти и благоприятни за „пътуване във времето“ сцени. За щастие, по него вече бях минавал достатъчно много пъти, така че в голяма степен на точност да знам какво има и какво – не. Иначе казано – проучването си бях правил в движение и в продължение на доста време.

Заглавието на проекта „София през 1980-те“ възникна като резултат от негативите, които предстоеше да видя върху цветната Fujicolor C200 лента, използвана за импровизираната фотосесия (и скоро след това проявена). Отчитайки възрастта на заснетите обекти (всички изградени по време на социалистическото минало на България) и долавяйки „старовременния“ облик (дух) на голяма част от кадрите, прецених, че 80-те години на миналия век би било най-подходящото десетилетие, което да използвам като заглавие на проекта (въпреки че „София през 1970-те“ също би било правдоподобно).

Независимо че не съм виждал София с очите си по това време, попадал съм на множество градски фотографии, изобразяващи я през споменатите десетилетия. Дали заради това, че всичко е било сравнително ново (и оттам – в добро състояние), или поради факта, че градът е бил далеч от днешното си население, а може би благодарение на идеалистичния/утопичен начин на представяне на нещата, характерен за комунистическия режим – категорично мога да заявя, че винаги съм се впечатлявал и вдъхновявал от общата визия на София, излъчвана от множеството стари снимки/пощенски картички/брошури и т.н. Просто всичко изглежда толкова добре подредено, чисто и в хармония (без значение дали това е илюзорно, или не), особено ако се сравни с пренаселения, натруфен, задръстен, износен и често пъти блудкав облик на съвременната ни столица.

В този смисъл, „София през 1980-те“ може да се разглежда като опит за избягване на „тъжната, но вярна“ хаотична действителност, като стремеж към представяне на града в много по-спокойна и харизматична светлина, и не на последно място – като провокация за размишление върху не много далечни, но въпреки това доста различни едновременно в положителни и отрицателни посоки времена.

ГАЛЕРИЯ